Двукрили портали

Основното предимство на този тип врати, което ги прави предпочитани, особено при затварянето на пространства с по-интензивен трафик, е че са по-бързи от плъзгащите. Съществен недостатък при тях е, че изискват място за радиалното движение на крилата, което не винаги е налично. Освен това, двукрилите врати са склонни към провисване и са трудни за поддръжка, особено през зимата. Затова и не са подходящи при затварянето на по-големи пространства.

Автоматизирането на този тип врати е няколко вида – с бутални, шарнирни и подземни двигатели. Най-разпространеният в България и същевременно най-евтин вариант са буталните задвижвания. Те се монтират към рамото на вратата и носещата колона. Дизайнът им е компактен и не нарушава общата визия на вратата. Основен недостатък при тях е, че когато се изисква отваряне на крилата на вън, двигателите трябва да се монтират в светлия отвор и по този начин отнемат от пространството на прохода. За този случай добро решение са шарнирните двигатели. Чупещо рамо осигурява отваряне и в двете посоки, дори когато двигателите са монтирани от вътрешната страна на колоните. При тях, обаче, се изискват достатъчно широки колони за да бъдат монтирани.

Най-доброто и същевременно най-скъпо решение за автоматизирането на двукрили врати са подземните двигатели. Те са капсуловани, безшумни и невидими и не нарушават по никакъв начин дизайна на вратата.